Непорасналите момчета -
нашите синове, съпрузи и бащи
Животът е игра, която ни се налага да играем и в която има непрекъсната борба, болка, промяна и израстване. Ако искаме да бъдем победители в нея, трябва да преминем през много „падания” и „изправяния”, „умирания” и „раждания”, да водим сами своите битки, за да се научим да се изправяме, да вървим, да тичаме и да летим т.е. да водим самостоятелен, пълноценен и удовлетворителен живот.
Сигурно сте чували притчата за пеперудата:
„Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял с часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава мислейки, че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне...”
Всички в определен период от живота си сме били в ролята на пеперудата, която се бори да разкъса пашкула и да полети в търсене на нови хоризонти. Дали сме успяли да го направим и да се откъснем от болезнените и натоварващи обвързаности на семейството? Дали можем вече от позицията на родители, да подкрепяме децата си сами да се справят в живота или обременени от тежестта на собствените си страхове и неразрешени вътрешни конфликти се опитваме да ги държим под стъкления похлупак на нашата протекция?
В повечето случай родителите смятаме, че нашата основната роля и задължение, които имаме в живота на детето си, е вместо него да разрешаваме проблемите и трудностите срещу които се изправя, както и да ограничаваме до минимум конфликтните ситуаци и предизвикателства, в които може да попадне. Използвайки страха и любовта си като оправдание, убедени в добрите си намерения, ние спъваме естествения процес на израстване и не позволяваме на детето да развие собствения си потенциал и увереност в себе си.
Категорични в желанието си да го защитаваме ние се опитваме да му вменим личните си стрхове, да му наложим собствените си ограничаващи рамки и правила за живеене. Така не позволяваме на детето да порасне и да изгради у себе си увереност в способността си да се справя само в живота.
Уплашени и често неадекватни в поведението си, ние родителите пречим на стремежа за самостоятелно съществуване на децата си. Последователно и методично подрязваме крилата им, и така отнемаме възможностите им за полет, в преследване на мечтите далече от дома.
Отнемайки правото на всеки младеж да се бори, да пада и да става, ние го обричаме да живее живот на непълноценен, уплашен и изпълнен с чувство за вина човек, носещ в себе си вечния копнеж за полет. С прекалената си протекция го превръщаме във вечно хленчещо и безпомощно момче, което след време обвиняваме и наказваме именно за това, че е не е успяло да извърви пътя до превръщането си в осъзната и самостоятелна личност.
Труден и болезнен е преходът между детството и зрелостта, между младежкия инстинктивен живот и зависимост, и самостоятелността на изградената личност. Мостът между този преход е разрушен, на днешно време той почти не съществува. Това пречи на подрастващия човек да преживее дълбоката вътрешна емоция и промяна, при която детето „умира” и се ражда по-зряла, осъзната и завършена личност.
Въпреки че няма реални условия, така необходимата вътрешна трансформация и емоционално израстване у детето да се случи, то продължава физически и интелектуално да расте, вътрешната му празнота и объркване също.
Сигурно сте чували притчата за пеперудата:
„Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял с часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава мислейки, че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне...”
Всички в определен период от живота си сме били в ролята на пеперудата, която се бори да разкъса пашкула и да полети в търсене на нови хоризонти. Дали сме успяли да го направим и да се откъснем от болезнените и натоварващи обвързаности на семейството? Дали можем вече от позицията на родители, да подкрепяме децата си сами да се справят в живота или обременени от тежестта на собствените си страхове и неразрешени вътрешни конфликти се опитваме да ги държим под стъкления похлупак на нашата протекция?
В повечето случай родителите смятаме, че нашата основната роля и задължение, които имаме в живота на детето си, е вместо него да разрешаваме проблемите и трудностите срещу които се изправя, както и да ограничаваме до минимум конфликтните ситуаци и предизвикателства, в които може да попадне. Използвайки страха и любовта си като оправдание, убедени в добрите си намерения, ние спъваме естествения процес на израстване и не позволяваме на детето да развие собствения си потенциал и увереност в себе си.
Категорични в желанието си да го защитаваме ние се опитваме да му вменим личните си стрхове, да му наложим собствените си ограничаващи рамки и правила за живеене. Така не позволяваме на детето да порасне и да изгради у себе си увереност в способността си да се справя само в живота.
Уплашени и често неадекватни в поведението си, ние родителите пречим на стремежа за самостоятелно съществуване на децата си. Последователно и методично подрязваме крилата им, и така отнемаме възможностите им за полет, в преследване на мечтите далече от дома.
Отнемайки правото на всеки младеж да се бори, да пада и да става, ние го обричаме да живее живот на непълноценен, уплашен и изпълнен с чувство за вина човек, носещ в себе си вечния копнеж за полет. С прекалената си протекция го превръщаме във вечно хленчещо и безпомощно момче, което след време обвиняваме и наказваме именно за това, че е не е успяло да извърви пътя до превръщането си в осъзната и самостоятелна личност.
Труден и болезнен е преходът между детството и зрелостта, между младежкия инстинктивен живот и зависимост, и самостоятелността на изградената личност. Мостът между този преход е разрушен, на днешно време той почти не съществува. Това пречи на подрастващия човек да преживее дълбоката вътрешна емоция и промяна, при която детето „умира” и се ражда по-зряла, осъзната и завършена личност.
Въпреки че няма реални условия, така необходимата вътрешна трансформация и емоционално израстване у детето да се случи, то продължава физически и интелектуално да расте, вътрешната му празнота и объркване също.
Социалните модели и правила на поведение нахлуват в живота му и тогава се получава голямо разминаване между вътрешното и външното израстване наложено от обществото. Пропастта между духовната мъдрост и реалния живот се компенсира с външни, обикновено материални и властови постижения, които утвърждават материалната, но не запълват духовната празнота. Начините за компенсация могат да бъдат, както комични, така и трагични, и опасни за цялото общество, когато са в ръцете на хора с власт, поели ръководна функция в семейството, институцията, партията, организацията, държавата и пр.
Лидерските и властови позиции обикновено са в ръцете на мъже, които са изпълнени с твърде много гняв и страх – съкрушени мъже със сломено непораснало дете вътре в себе си - личности, които могат само да са агресивни и да сломяват хората. Затова никое общество не би могло да просперира, ако мъжете му са емоционално незрели. Те ще продължават да нараняват хората около тях, да се нараняват едни други, и светът – до колкото зависи от тях - никога няма да бъде сигурно и здравословно място. Именно непорасналите и неуверени в себе си мъже създават тиранични и потискащи човека системи и институции. Ако личният вътрешен емоционален проблем при тях не е осъзнат и разбран, той постоянно ще генерира глобални катастрофи - войни и революции - следвани обикновено от някаква репресивна система, която лесно се налага върху едно емоционално незряло, уплашено и болно общество.
Това е цената, която всички плащаме, когато човек не живее собствения си живот, а онзи, който е в отговор на определени очаквания – на родители, на институция, на общество и пр.
Как става така, че именно родителите – тези, които са ни дали живот, притежават абсолютната власт да ни го отнемат? Защо майката, тази която свързваме с даването на любов, спокойствие, закрила и сигурност, тази която задоволява копнежа ни за топлина, връзка и грижа, се превръща в жената, която спъва развитието ни и ни пречи да открием любовта, спокойствието и сигурността вътре в нас?
Защото страхът и вината ни пречат да се изправим срещу тази, която ни е създала. Защото се отказваме пред трудностите и ни е страх да се борим, да се изправим срещу тези които обичаме. Защото избираме сигурността и спокойствието на дома, и така се отказваме от живота и бъдещето си. Никой мъж не може да постигне себе си, докато не се сблъска директно с вътрешния си проблем в лицето на майката. Само чрез смелостта да се конфронтира с нея, може да стане независим, да се освободи от гнева и да поеме сам по пътя си.
Едва тогава образът на майката от отрицателен, може да се превърне и използва като положителен и основен стимул в живота. Сила, която ни принуждава да открием и използваме всичките си качества и ресурси, за които не сме и подозирали, че притежаваме.
Дали образът на майката ще се възприема и използва като положителен или отрицателен стимул в живота от детето, до голяма степен зависи от неговата вътрешна устойчивост и решителност да отстоява себе си, и да се изправи срещу нея – тази, която му е дала живот и го е отгледала. Да се изправи срещу Майката - мощната жизнена сила - която едновременно създава и руши, ражда и унищожава, която е даваща и вземаща, лекарството и отровата, която с едната ръка щедро раздава, а с другата властно отнема. Тя е началото и края на живота. Това е принцип в природата и няма майка, която да прави изключение в двойствената роля, която играе в живота на децата си и е добре да го знаем, защото отделянето, раздялата с нея в точния момент, се превръща в необходимо условие, за да може да се ограничи до мининум разрушителното ù влияние.
Първата фаза на това отделяне – физическото раждане - е подчинено изцяло на физиологичните закони на природата. Жената носеща в себе си нов живот му дава всичко от което се нуждае, като така осигурява неговото израстване и безопасност за определен период от време. Какво би се случило, ако след 9 месеца детето не се отдели от комфортната среда, в която се намира? Животът и здравето му, както и тези на майката, ще бъдат застрашени. Тогава идва решението – физическата болка на майката, която ражда детето си, за да даде възможност на него и на себе си физически да оцелеят.
След като детето израсне и укрепне физически е необходимо да се случи емоционалното му отделяне и осъзнаване – последната стъпка, която го отделя от самостоятелния му и осъзнат живот. Гаранция за успешното преминаване през този решаващ етап отново е болката - емоционалната болка, чрез която майката откъсва детето от душата си, за да осъзнае, че то вече не и принадлежи. Колкото по-голяма е зависимостта между майката и детето, толкова по-голяма е болката, която е необходима, за да се даде възможност на момчето да постигне емоционално освобождаване и независимост. Всеки младеж, за да се справи с инфантилността и зависимостта си, трябва да напусне света на майките и да влезе в този на бащите. На този етап решаваща е ролята на бащата, чрез който детето може да получи сила за влизане в света и стимул за борба в живота си. Бащата е фигурата, която дава живот, светлина и енергия. Но ако той самият не е развил тези качества в себе си, може да се превърне в този, който поразява, съкрушава, мачка и не помага на сина си да порасне. Всяко непораснало момче изпитва дълбок копнеж за баща си и тъгува за неговата липса. То копнее за неговото присъствие, неговата сила и мъдрост. За съжаление често бащите вместо мъдри учители, влизат в ролята на сурови съдници на синовете си. А те най-малко се нуждаят от това, защото всички синове имат голяма нужда техните бащи да казват, че ги обичат и приемат такива каквито са. Твърде много мъже не са успяли да се справят в живота си поради това, че бащите им не са ги одобрявали и понякога тези синове пропиляват живота си в непрекъснато търсене на одобрение от другите. Синовете искат да гледат и да се учат от бащите си, да усещат вътрешната им сила и авторитет. Те се нуждаят от бащата, за да им покаже как да се интегрират в света, как да работят и да се справят с живота, как да поддържат връзка с жените и приятелите си. Те се нуждаят от модел, който да активира вътрешната им мъжественост, да им се покаже как да бъдат честни в чувствата си, как да станат от земята и да започнат отначало. Всяко момче има нужда да му се каже, че е напълно човешко да се страхува, но това не пречи да живее живота си пълноценно. Синът трябва да вижда бащата да живее живота си, да се бори, да е емоционален, да пада и да става, да бъде човек. Когато синът не вижда бащата да изживява честно своя живот, тогава трябва да намери своите отговори на друго място – религия, секти, неформални групи, наркотици и пр. Ако личният баща липсва в живота на едно дете – буквално или емоционално – властта на майката ще бъде допълнително дебалансирана и момчето ще трябва да се справя с две основни предизвикателства:
първо да се изправи срещу майка си и емоционално да се отдели от нея, и второ - след това да се научи да бъде мъж без подкрепата на баща, който да му покаже как точно става това.
Първият етап - отделянето от майката - е сложен и болезнен процес, който до голяма степен е оставен в ръцете на детето, защото майките обикновено се опитват да задържат синовете си в семейното гнездо възможно по-дълго. И колкото повече се съсипват да се грижат за „малките” си момчета, толкова по-трудно става за тях да напуснат дома, да пораснат и да живеят пълноценен живот. Неспособността да се отделят сами от уюта и закрилата на домашното огнище в детството, обрича мъжете на вечно съмнение в способността си да защитят себе си и собственото си семейство. Изпитанията, проблемите, несполуките и безсилието пред справянето с предизвикателствата в живота е основният страх, който определя поведението им. И колкото по-големи са вътрешните страхове, толкова по-големи са материалните компенсации за тях в реалния живот - кариера, власт, влияние, титли, финансови възможности и пр.
Лидерските и властови позиции обикновено са в ръцете на мъже, които са изпълнени с твърде много гняв и страх – съкрушени мъже със сломено непораснало дете вътре в себе си - личности, които могат само да са агресивни и да сломяват хората. Затова никое общество не би могло да просперира, ако мъжете му са емоционално незрели. Те ще продължават да нараняват хората около тях, да се нараняват едни други, и светът – до колкото зависи от тях - никога няма да бъде сигурно и здравословно място. Именно непорасналите и неуверени в себе си мъже създават тиранични и потискащи човека системи и институции. Ако личният вътрешен емоционален проблем при тях не е осъзнат и разбран, той постоянно ще генерира глобални катастрофи - войни и революции - следвани обикновено от някаква репресивна система, която лесно се налага върху едно емоционално незряло, уплашено и болно общество.
Това е цената, която всички плащаме, когато човек не живее собствения си живот, а онзи, който е в отговор на определени очаквания – на родители, на институция, на общество и пр.
Как става така, че именно родителите – тези, които са ни дали живот, притежават абсолютната власт да ни го отнемат? Защо майката, тази която свързваме с даването на любов, спокойствие, закрила и сигурност, тази която задоволява копнежа ни за топлина, връзка и грижа, се превръща в жената, която спъва развитието ни и ни пречи да открием любовта, спокойствието и сигурността вътре в нас?
Защото страхът и вината ни пречат да се изправим срещу тази, която ни е създала. Защото се отказваме пред трудностите и ни е страх да се борим, да се изправим срещу тези които обичаме. Защото избираме сигурността и спокойствието на дома, и така се отказваме от живота и бъдещето си. Никой мъж не може да постигне себе си, докато не се сблъска директно с вътрешния си проблем в лицето на майката. Само чрез смелостта да се конфронтира с нея, може да стане независим, да се освободи от гнева и да поеме сам по пътя си.
Едва тогава образът на майката от отрицателен, може да се превърне и използва като положителен и основен стимул в живота. Сила, която ни принуждава да открием и използваме всичките си качества и ресурси, за които не сме и подозирали, че притежаваме.
Дали образът на майката ще се възприема и използва като положителен или отрицателен стимул в живота от детето, до голяма степен зависи от неговата вътрешна устойчивост и решителност да отстоява себе си, и да се изправи срещу нея – тази, която му е дала живот и го е отгледала. Да се изправи срещу Майката - мощната жизнена сила - която едновременно създава и руши, ражда и унищожава, която е даваща и вземаща, лекарството и отровата, която с едната ръка щедро раздава, а с другата властно отнема. Тя е началото и края на живота. Това е принцип в природата и няма майка, която да прави изключение в двойствената роля, която играе в живота на децата си и е добре да го знаем, защото отделянето, раздялата с нея в точния момент, се превръща в необходимо условие, за да може да се ограничи до мининум разрушителното ù влияние.
Първата фаза на това отделяне – физическото раждане - е подчинено изцяло на физиологичните закони на природата. Жената носеща в себе си нов живот му дава всичко от което се нуждае, като така осигурява неговото израстване и безопасност за определен период от време. Какво би се случило, ако след 9 месеца детето не се отдели от комфортната среда, в която се намира? Животът и здравето му, както и тези на майката, ще бъдат застрашени. Тогава идва решението – физическата болка на майката, която ражда детето си, за да даде възможност на него и на себе си физически да оцелеят.
След като детето израсне и укрепне физически е необходимо да се случи емоционалното му отделяне и осъзнаване – последната стъпка, която го отделя от самостоятелния му и осъзнат живот. Гаранция за успешното преминаване през този решаващ етап отново е болката - емоционалната болка, чрез която майката откъсва детето от душата си, за да осъзнае, че то вече не и принадлежи. Колкото по-голяма е зависимостта между майката и детето, толкова по-голяма е болката, която е необходима, за да се даде възможност на момчето да постигне емоционално освобождаване и независимост. Всеки младеж, за да се справи с инфантилността и зависимостта си, трябва да напусне света на майките и да влезе в този на бащите. На този етап решаваща е ролята на бащата, чрез който детето може да получи сила за влизане в света и стимул за борба в живота си. Бащата е фигурата, която дава живот, светлина и енергия. Но ако той самият не е развил тези качества в себе си, може да се превърне в този, който поразява, съкрушава, мачка и не помага на сина си да порасне. Всяко непораснало момче изпитва дълбок копнеж за баща си и тъгува за неговата липса. То копнее за неговото присъствие, неговата сила и мъдрост. За съжаление често бащите вместо мъдри учители, влизат в ролята на сурови съдници на синовете си. А те най-малко се нуждаят от това, защото всички синове имат голяма нужда техните бащи да казват, че ги обичат и приемат такива каквито са. Твърде много мъже не са успяли да се справят в живота си поради това, че бащите им не са ги одобрявали и понякога тези синове пропиляват живота си в непрекъснато търсене на одобрение от другите. Синовете искат да гледат и да се учат от бащите си, да усещат вътрешната им сила и авторитет. Те се нуждаят от бащата, за да им покаже как да се интегрират в света, как да работят и да се справят с живота, как да поддържат връзка с жените и приятелите си. Те се нуждаят от модел, който да активира вътрешната им мъжественост, да им се покаже как да бъдат честни в чувствата си, как да станат от земята и да започнат отначало. Всяко момче има нужда да му се каже, че е напълно човешко да се страхува, но това не пречи да живее живота си пълноценно. Синът трябва да вижда бащата да живее живота си, да се бори, да е емоционален, да пада и да става, да бъде човек. Когато синът не вижда бащата да изживява честно своя живот, тогава трябва да намери своите отговори на друго място – религия, секти, неформални групи, наркотици и пр. Ако личният баща липсва в живота на едно дете – буквално или емоционално – властта на майката ще бъде допълнително дебалансирана и момчето ще трябва да се справя с две основни предизвикателства:
първо да се изправи срещу майка си и емоционално да се отдели от нея, и второ - след това да се научи да бъде мъж без подкрепата на баща, който да му покаже как точно става това.
Първият етап - отделянето от майката - е сложен и болезнен процес, който до голяма степен е оставен в ръцете на детето, защото майките обикновено се опитват да задържат синовете си в семейното гнездо възможно по-дълго. И колкото повече се съсипват да се грижат за „малките” си момчета, толкова по-трудно става за тях да напуснат дома, да пораснат и да живеят пълноценен живот. Неспособността да се отделят сами от уюта и закрилата на домашното огнище в детството, обрича мъжете на вечно съмнение в способността си да защитят себе си и собственото си семейство. Изпитанията, проблемите, несполуките и безсилието пред справянето с предизвикателствата в живота е основният страх, който определя поведението им. И колкото по-големи са вътрешните страхове, толкова по-големи са материалните компенсации за тях в реалния живот - кариера, власт, влияние, титли, финансови възможности и пр.
Обикновено под демонстрацията на сила и власт лежи вътрешна несигурност, а под нея са скрити натрупаните страх и гняв към живота, към тази която им го е дала, и не им е позволила да го живеят. Там където страхът надделява, трудно може да си пробие път любовта. Недоволството и страхът от майките и жените непрекъснато се увеличава, гневът се превръща в основен двигател в живота и броят на мъжете, които мразят жените и не могат да допуснат любов и топлина в живота си застрашително нараства.
Изплашеният, ядосаният, с чувство на вина у себе си мъж наранява себе си, близките и децата си. Ако иска да промени това, е нужно да се изправи пред една от най-важните си задачи - самостоятелно да реализира физическото и емоционално прекъсване на връзката с майка си. Ако тази стъпка не бъде стимулирана и осъществена, смисълът на живота започва да се изплъзва, а бъдещето няма как да бъде постигнато, без отделяне от миналото. Онези които са съдали физически свое семейство, но емоционално все още не са напуснали дома и са свързани с майка си, никога няма да могат пълноцено, спокойно и удовлетворително да общуват със съпругите и децата си, и постепенно ще се отдалечават от тях, като накрая могат да ги загубят.
Както безусловната любов може да е най-мощния стимул в живота, така обсебващата любов може да бъде причина за най-големите разрушения в него. Цената на неконтролируемата майчина любов е огромна и се плаща от всички, защото е повтаряща се и циклична, предаваща се от поколение на поколение и водеща до увеличаваща се вътрешна самота при мъжа, до неговата изолация, депресия и откъсване от живота.
Другата крайност в отношенията с майката – липсата на любов и грижи - също води до сериозни емоционални и поведенчески проблеми при момчето. Хронично недохраненото с емоция и любов дете може да се превърне в тиранин, изпълнен с ярост и настояващ за подчинение. Той или ще се страхува от размера на емоционалната си потребност и ще се защитава от нея с различни средства за компенсация, или ще се опитва да обсеби и превърне личния си партньор в човек, който да го отглежда.
Дисбаланс в общуването между майка и син се получава не само при отсъствието на мъжка фигура в живота му. Във всяко на пръв поглед нормално функциониращо семейство, в което родителите се чувстват неудовлетворени от живота си, е на лице предпоставка за прекалени изисквания и очаквания към децата в него. Защото най-голямото бреме за едно дете е неизживеният живот на родителите му и по-специално онази част от него, която биха могли и са искали да изживеят, но винаги са си намирали наивни извинения, за да не го направят.
Именно поради тази причина качеството на връзката майка-дете, зависи до голяма степен от това до колко жената е успяла да се реализира като самостоятелна, пълноценна и удовлетворена от себе си личност.
Вие такава жена ли сте? Отговорете си откровено на следните въпроси:
Ако на повечето от тях сте отговорили отрицателно, това е достатъчно основание за проблеми в отношенията с детето ви, за прекомерни и нереалистични желания, и очаквания от него. Колкото по-голям е броят на отрицателните ви отговори, толкова по-вероятно е да смятате живота си за неудовлетворителен, и съответно толкова по-непълноценни като личност е възможно да се чувствате. А жена, която не живее пълноценно собствения си живот не може да бъде добър пример и модел в живота на децата си. Тя почти винаги се опитва да ги държи под своята емоционална доминация, зависимост и контрол - предизвикателство, което не всяко дете успява успешно да преодолее. Различните деца по различен начин реагират и опитват да се справят с проблема на отделянето, и отстояването на собственото си мнение.
Момчетата със засилен акцент* на зодиакални знаци: Телец, Рак, Дева, Везни, Козирог и Риби, носят в себе си една вътрешна слабост и неувереност, в резултат на което са по-склонни да се съобразяват с правилата и желанията на родителите си, поне на пръв поглед. Често тези момчета, а след това и мъже избягват директната конфронтация чрез пасивно-агресивно поведение, като именно така се опитват да поставят под контрол ситуацията и да постигнат победа срещу родителя. Чувствайки потискащата сила на майчините амбиции, те намират отмъщение в един пасивно-агресивен бунт.
Например: Да разгледаме мъж, който е постигнал висок пост в кариерата си и има солидни спестявания, за да удовлетвори вечно искащата си майка, мъж който с постиженията си успешно замества слабия си баща. Това обаче не е животът, който сам си е избрал. В един момент задържаният гняв и недоволство излизат на повърхността и водят до разрушителни последствия. При този мъж гневът се проявява в решението му да отмъсти на контролиращия си родител, като се отдаде на разгулен живот и прахосничество. В резултат на това свое поведение той успява да загуби всичко в живота си, което е радвало майка му. Така опитвайки се да я нарани и накаже, мъжът стига до собствения си провал.
В живота е пълно с подобни случаи, в които съпротивляващите се деца, които нямат достатъчно сили да се изправят директно срещу желанията на родителите си, вървят упорито срещу себе си и разрушават живота си, единствено като реакция и опозиция на контролиращите си родители.
При тези момчета вътрешното неудовлетворение, потиснатият страх и гняв са много повече от останалите хора и са основна движеща сила в живота им. Не е изненадващо, че именно те имат подчертана нужда от финансово благополучие и материална стабилност, за да се чувстват спокойни. В голям процент от тези хора присъства засилен стремеж към зависимост от другия (родител, партньор, началник и пр.), но при някои от тях се наблюдава категоричен отказ от всякаква форма на зависимост и подчинение – това са вечните самотници. Без значение дали ще са в ролята на началника или подчинения, тези хора винаги ще са несигурни в собствените си качества, изнервени, неудовлетворени и болни мъже.
Такива са всички момчета, които емоционално са твърде свързани с майката. Те не могат да понасят физическа болка, страдат от различни ирационални страхове и фобии, не знаят какво точно искат и нямат опора в живота. Никога не си вярват истински, както и на хората около тях, затова трудно биха създали истинска връзка. Чувствата на такива мъже са много деликатни и лесно раними, и за да оцеляват в този „опасен” свят те обикновено избягват близки и сърдечни контакти с други човешки същества. В отношенията им няма истинска свързаност и връзка с партньор. И тъй като именно свързаността дава живот и стойност на нещата, когато човек живее без да е свързан с хората, на него му е безразлично когато те напускат живота му.
Затова типично поведение за някои от тези мъже е неочаквано оттегляне от емоционалните връзки – физически или емоционално. Такъв тип мъж често е твърде впечатлителен, много слаб и твърде „добро момче” в отношенията, без възможност за видима негативна и защитна реакция. Той понася твърде много в началото, поема всичко от приятелките си, тъй като е твърде слаб и отстъпчив, до момента в който един ден внезапно изчезва без дори да се обади. Просто край. Това са хора, които „решават” всеки проблем, като първо се оттдръпват, а после си тръгват. Зрялото поведение, при което проблемът първо търпеливо се обсъжда и след това се разрешава, при тях липсва.
Лесно може да разберете дали партньорът до вас „разрешава” по подобен начин проблемите, като му предложите сериозен разговор по важен и за двамата въпрос. Изчакайте и наблюдавайте реакциите му. Ако той по всякакъв начин отлага, бяга, тръгва си или се измъква с думи, е ясно за какво става въпрос – уплашеното дете в него се е събудило и дава на заден ход, докато бурята отмине т.е. не очаквайте от партньора си зряло отношение към ситуацията и адекватно разрешаване на проблема.
Обикновено такива хора емоционално са напълно отдадени не на конкретна личност, а на каузи свързани с животни и околна среда, както и на професии свързани с грижа за хората, с изкуство и религия, а алкохолът и всички форми на зависимост често присъстват в живота им.
Дистанцираното поведение при един такъв мъж е естествено състояние и колкото повече той отказва свързаност на партньорката си, толкова повече тя усеща, че трябва да го затвори, да го хване и да не му позволява да мърда. Неговата склонност към бягство отключва желанието ù да го обсеби и задържи на всяка цена при себе си. Така порочният разрушителен кръг се затваря – доминантната майка задушава способността на сина си свободно да обича и да дава любов, а той със своето дистанцирано отношение, отключва силно недоволство, последвано от агресивно поведение и желание за контрол от страна на партньорката си. Крайният резултат са честите емоционални драми и последваща раздяла между партньорите.
Съвсем закономерно може да се направи следният извод: когато някой е все още силно емоционално свързан със семейството си и с майка си, ще страда от сериозни емоционални колебания в личния си живот – надолу-нагоре – постоянно ще му бъде тежко и ще преживява загуби и разочарования, докато не порасне и не се отдели в емоционално отношение от майката и всичко, което тя символизира.
Не са редки случаите, в които „порасналото” момче не може само да се отдели от майка си и да започне самостоятелен живот. Тогава обикновено е нужно да се случи нещо драматично, за да принуди мъжа да се откъсне от родителя и да създаде собствено семейство, да промени работата си или да извърши друга кардинална промяна, за която не е получавал одобрението или подкрепата на майката.
Причините, последствията, опита и спомена от първото отделяне, които мъжът носи в себе си, до голяма степен определят модела, по който той започва и изживява основните промени в живота си.
Например, ако едно дете се отдели от майка си заради получаване на нови възможности в живота, които му носят предимно положителни преживявания и емоции, то и в бъдеще ще прави лесно промени, мотивиран от желанието си да открива нови хоризонти. Порасналият мъж в бъдеще няма да се страхува от промените, защото ще знае от опит, че те са добри за него и водят до положителни резултати.
Ако обаче причината за раздялата с майката е принудителна, болезнена и съпроводена с драматични преживявания - физическа или емоционална загуба – порасналият мъж упорито ще избягва всяка кардинална промяна в живота си, предпазвайки се от потенциалната болка и мъка, която е сигурен, че ще изпита. Такива мъже правят основните промени в живота си, отново единствено под натиска на силна и болезнена принуда или загуба.
Много малко млади мъже имат достатъчно силна индивидуалност, за да се откъснат от майката по собствено желание. Обикновено при тях има засилен акцент* върху някои от следните зодиакални знаци – Овен, Лъв, Скорпион и Водолей. Често те са достатъчно решителни в намеренията и непредвидими в действията си, за да постигнат отделяне от семейното гнездо и освобождаване от майката. Не е изненадващо, че изборът им на хоби или професия, често са рискови и опасни за тяхното здраве. И колкото по-проблематична е връзката им с майката, толкова по-силна и опасна е съпротивата им, която често се проявява в склонността им да живеят „на ръба”.
Основното предизвикателство при всички момчета е да постигнат лично осъзнаване и да намерят собствената си идентичност. За всички тях е нужно да заменят детската си зависимост със самообладанието и креативността на зрелостта. Копнежът за съществуване без проблеми трябва да отстъпи на осъзнатата среща с отговорностите и ние родителите сме длъжни да ги подкрепим именно в това. Защото е факт, че днешните младежи на много ранна възраст са вече вътрешно активни и интелигентни, но външно в реалния живот не им се дава възможност да използват тези свои способности. Обществото в лицето на родители, училище и други институции ги държи настрани и се отнася към тях като към деца, и те просто нямат шанс да пораснат. Тези млади хора се нуждаят от някаква работа и повече отговорности в живота, а не изкуствено да ги държим под нивото на тяхното развитие.
От друга страна обществените институции – ясла, детска градина, училище, военно обучение, казарма, ВУЗ - някои от които ние родителите обикновено не одобряваме, се явяват важен етап от процеса на отделяне и порастване. Когато детето отиде в детска градина, то не само тъгува за дома, но и интуитивно усеща наличието на един по-труден и опасен свят. Колкото и да се страхува от него, то е длъжно да се интегрира в новата среда, и да покаже своята зрялост и израстване. Подобна е ситуацията и при интегрирането на децата в останалите социални институции.
Факт е, че най-добрата и приемлива за родителите причина, която ги мотивира лично да позволят на детето си да се откъсне от дома, си остава образованието.
Изплашеният, ядосаният, с чувство на вина у себе си мъж наранява себе си, близките и децата си. Ако иска да промени това, е нужно да се изправи пред една от най-важните си задачи - самостоятелно да реализира физическото и емоционално прекъсване на връзката с майка си. Ако тази стъпка не бъде стимулирана и осъществена, смисълът на живота започва да се изплъзва, а бъдещето няма как да бъде постигнато, без отделяне от миналото. Онези които са съдали физически свое семейство, но емоционално все още не са напуснали дома и са свързани с майка си, никога няма да могат пълноцено, спокойно и удовлетворително да общуват със съпругите и децата си, и постепенно ще се отдалечават от тях, като накрая могат да ги загубят.
Както безусловната любов може да е най-мощния стимул в живота, така обсебващата любов може да бъде причина за най-големите разрушения в него. Цената на неконтролируемата майчина любов е огромна и се плаща от всички, защото е повтаряща се и циклична, предаваща се от поколение на поколение и водеща до увеличаваща се вътрешна самота при мъжа, до неговата изолация, депресия и откъсване от живота.
Другата крайност в отношенията с майката – липсата на любов и грижи - също води до сериозни емоционални и поведенчески проблеми при момчето. Хронично недохраненото с емоция и любов дете може да се превърне в тиранин, изпълнен с ярост и настояващ за подчинение. Той или ще се страхува от размера на емоционалната си потребност и ще се защитава от нея с различни средства за компенсация, или ще се опитва да обсеби и превърне личния си партньор в човек, който да го отглежда.
Дисбаланс в общуването между майка и син се получава не само при отсъствието на мъжка фигура в живота му. Във всяко на пръв поглед нормално функциониращо семейство, в което родителите се чувстват неудовлетворени от живота си, е на лице предпоставка за прекалени изисквания и очаквания към децата в него. Защото най-голямото бреме за едно дете е неизживеният живот на родителите му и по-специално онази част от него, която биха могли и са искали да изживеят, но винаги са си намирали наивни извинения, за да не го направят.
Именно поради тази причина качеството на връзката майка-дете, зависи до голяма степен от това до колко жената е успяла да се реализира като самостоятелна, пълноценна и удовлетворена от себе си личност.
Вие такава жена ли сте? Отговорете си откровено на следните въпроси:
- Спокойни ли са отношенията с родителите ви?
- - Независими ли сте от присъствието и мнението на майка ви?
- Живеете ли отделно от нея?
- Харесвате ли се като човек?
- Обичате ли работата си?
- Харесвате ли живота си?
- Чувствате ли се щастливи в личните си взаимоотношения?
- Имате ли хоби, любимо занимание или спорт, които практикувате с удоволствие в свободното си време?
- Имате ли приятели, които обичате и които активно присъстват в живота ви?
Ако на повечето от тях сте отговорили отрицателно, това е достатъчно основание за проблеми в отношенията с детето ви, за прекомерни и нереалистични желания, и очаквания от него. Колкото по-голям е броят на отрицателните ви отговори, толкова по-вероятно е да смятате живота си за неудовлетворителен, и съответно толкова по-непълноценни като личност е възможно да се чувствате. А жена, която не живее пълноценно собствения си живот не може да бъде добър пример и модел в живота на децата си. Тя почти винаги се опитва да ги държи под своята емоционална доминация, зависимост и контрол - предизвикателство, което не всяко дете успява успешно да преодолее. Различните деца по различен начин реагират и опитват да се справят с проблема на отделянето, и отстояването на собственото си мнение.
Момчетата със засилен акцент* на зодиакални знаци: Телец, Рак, Дева, Везни, Козирог и Риби, носят в себе си една вътрешна слабост и неувереност, в резултат на което са по-склонни да се съобразяват с правилата и желанията на родителите си, поне на пръв поглед. Често тези момчета, а след това и мъже избягват директната конфронтация чрез пасивно-агресивно поведение, като именно така се опитват да поставят под контрол ситуацията и да постигнат победа срещу родителя. Чувствайки потискащата сила на майчините амбиции, те намират отмъщение в един пасивно-агресивен бунт.
Например: Да разгледаме мъж, който е постигнал висок пост в кариерата си и има солидни спестявания, за да удовлетвори вечно искащата си майка, мъж който с постиженията си успешно замества слабия си баща. Това обаче не е животът, който сам си е избрал. В един момент задържаният гняв и недоволство излизат на повърхността и водят до разрушителни последствия. При този мъж гневът се проявява в решението му да отмъсти на контролиращия си родител, като се отдаде на разгулен живот и прахосничество. В резултат на това свое поведение той успява да загуби всичко в живота си, което е радвало майка му. Така опитвайки се да я нарани и накаже, мъжът стига до собствения си провал.
В живота е пълно с подобни случаи, в които съпротивляващите се деца, които нямат достатъчно сили да се изправят директно срещу желанията на родителите си, вървят упорито срещу себе си и разрушават живота си, единствено като реакция и опозиция на контролиращите си родители.
При тези момчета вътрешното неудовлетворение, потиснатият страх и гняв са много повече от останалите хора и са основна движеща сила в живота им. Не е изненадващо, че именно те имат подчертана нужда от финансово благополучие и материална стабилност, за да се чувстват спокойни. В голям процент от тези хора присъства засилен стремеж към зависимост от другия (родител, партньор, началник и пр.), но при някои от тях се наблюдава категоричен отказ от всякаква форма на зависимост и подчинение – това са вечните самотници. Без значение дали ще са в ролята на началника или подчинения, тези хора винаги ще са несигурни в собствените си качества, изнервени, неудовлетворени и болни мъже.
Такива са всички момчета, които емоционално са твърде свързани с майката. Те не могат да понасят физическа болка, страдат от различни ирационални страхове и фобии, не знаят какво точно искат и нямат опора в живота. Никога не си вярват истински, както и на хората около тях, затова трудно биха създали истинска връзка. Чувствата на такива мъже са много деликатни и лесно раними, и за да оцеляват в този „опасен” свят те обикновено избягват близки и сърдечни контакти с други човешки същества. В отношенията им няма истинска свързаност и връзка с партньор. И тъй като именно свързаността дава живот и стойност на нещата, когато човек живее без да е свързан с хората, на него му е безразлично когато те напускат живота му.
Затова типично поведение за някои от тези мъже е неочаквано оттегляне от емоционалните връзки – физически или емоционално. Такъв тип мъж често е твърде впечатлителен, много слаб и твърде „добро момче” в отношенията, без възможност за видима негативна и защитна реакция. Той понася твърде много в началото, поема всичко от приятелките си, тъй като е твърде слаб и отстъпчив, до момента в който един ден внезапно изчезва без дори да се обади. Просто край. Това са хора, които „решават” всеки проблем, като първо се оттдръпват, а после си тръгват. Зрялото поведение, при което проблемът първо търпеливо се обсъжда и след това се разрешава, при тях липсва.
Лесно може да разберете дали партньорът до вас „разрешава” по подобен начин проблемите, като му предложите сериозен разговор по важен и за двамата въпрос. Изчакайте и наблюдавайте реакциите му. Ако той по всякакъв начин отлага, бяга, тръгва си или се измъква с думи, е ясно за какво става въпрос – уплашеното дете в него се е събудило и дава на заден ход, докато бурята отмине т.е. не очаквайте от партньора си зряло отношение към ситуацията и адекватно разрешаване на проблема.
Обикновено такива хора емоционално са напълно отдадени не на конкретна личност, а на каузи свързани с животни и околна среда, както и на професии свързани с грижа за хората, с изкуство и религия, а алкохолът и всички форми на зависимост често присъстват в живота им.
Дистанцираното поведение при един такъв мъж е естествено състояние и колкото повече той отказва свързаност на партньорката си, толкова повече тя усеща, че трябва да го затвори, да го хване и да не му позволява да мърда. Неговата склонност към бягство отключва желанието ù да го обсеби и задържи на всяка цена при себе си. Така порочният разрушителен кръг се затваря – доминантната майка задушава способността на сина си свободно да обича и да дава любов, а той със своето дистанцирано отношение, отключва силно недоволство, последвано от агресивно поведение и желание за контрол от страна на партньорката си. Крайният резултат са честите емоционални драми и последваща раздяла между партньорите.
Съвсем закономерно може да се направи следният извод: когато някой е все още силно емоционално свързан със семейството си и с майка си, ще страда от сериозни емоционални колебания в личния си живот – надолу-нагоре – постоянно ще му бъде тежко и ще преживява загуби и разочарования, докато не порасне и не се отдели в емоционално отношение от майката и всичко, което тя символизира.
Не са редки случаите, в които „порасналото” момче не може само да се отдели от майка си и да започне самостоятелен живот. Тогава обикновено е нужно да се случи нещо драматично, за да принуди мъжа да се откъсне от родителя и да създаде собствено семейство, да промени работата си или да извърши друга кардинална промяна, за която не е получавал одобрението или подкрепата на майката.
Причините, последствията, опита и спомена от първото отделяне, които мъжът носи в себе си, до голяма степен определят модела, по който той започва и изживява основните промени в живота си.
Например, ако едно дете се отдели от майка си заради получаване на нови възможности в живота, които му носят предимно положителни преживявания и емоции, то и в бъдеще ще прави лесно промени, мотивиран от желанието си да открива нови хоризонти. Порасналият мъж в бъдеще няма да се страхува от промените, защото ще знае от опит, че те са добри за него и водят до положителни резултати.
Ако обаче причината за раздялата с майката е принудителна, болезнена и съпроводена с драматични преживявания - физическа или емоционална загуба – порасналият мъж упорито ще избягва всяка кардинална промяна в живота си, предпазвайки се от потенциалната болка и мъка, която е сигурен, че ще изпита. Такива мъже правят основните промени в живота си, отново единствено под натиска на силна и болезнена принуда или загуба.
Много малко млади мъже имат достатъчно силна индивидуалност, за да се откъснат от майката по собствено желание. Обикновено при тях има засилен акцент* върху някои от следните зодиакални знаци – Овен, Лъв, Скорпион и Водолей. Често те са достатъчно решителни в намеренията и непредвидими в действията си, за да постигнат отделяне от семейното гнездо и освобождаване от майката. Не е изненадващо, че изборът им на хоби или професия, често са рискови и опасни за тяхното здраве. И колкото по-проблематична е връзката им с майката, толкова по-силна и опасна е съпротивата им, която често се проявява в склонността им да живеят „на ръба”.
Основното предизвикателство при всички момчета е да постигнат лично осъзнаване и да намерят собствената си идентичност. За всички тях е нужно да заменят детската си зависимост със самообладанието и креативността на зрелостта. Копнежът за съществуване без проблеми трябва да отстъпи на осъзнатата среща с отговорностите и ние родителите сме длъжни да ги подкрепим именно в това. Защото е факт, че днешните младежи на много ранна възраст са вече вътрешно активни и интелигентни, но външно в реалния живот не им се дава възможност да използват тези свои способности. Обществото в лицето на родители, училище и други институции ги държи настрани и се отнася към тях като към деца, и те просто нямат шанс да пораснат. Тези млади хора се нуждаят от някаква работа и повече отговорности в живота, а не изкуствено да ги държим под нивото на тяхното развитие.
От друга страна обществените институции – ясла, детска градина, училище, военно обучение, казарма, ВУЗ - някои от които ние родителите обикновено не одобряваме, се явяват важен етап от процеса на отделяне и порастване. Когато детето отиде в детска градина, то не само тъгува за дома, но и интуитивно усеща наличието на един по-труден и опасен свят. Колкото и да се страхува от него, то е длъжно да се интегрира в новата среда, и да покаже своята зрялост и израстване. Подобна е ситуацията и при интегрирането на децата в останалите социални институции.
Факт е, че най-добрата и приемлива за родителите причина, която ги мотивира лично да позволят на детето си да се откъсне от дома, си остава образованието.
Друго приятно и безболезнено средство в помощ на момчетата е интегрирането им в мъжки отборни спортове – ръгби, хокей, бейзбол, футбол, баскетбол, волейбол и др. Това им помага да пораснат и да се учат да търпят болка, неодобрение, страх и несигурност. Защото колективният спорт е точно това - удрят те, падаш и се изправяш готов да продължиш отначало. Това е опростен модел на вечната игра наречена Живот, където падането винаги е част от играта – игра, която по един или друг начин всички трябва да се научим да играем. Подкрепени от спорта и институцията, в която са интегрирани, момчетата се научават да бъдат по-самостоятелни и да изграждат в себе си смелост, сила и устойчивост. Това са качества, които ще им помогнат по-лесно да преминават през етапите на порастване и откъсване от майката. Тогава силата от освободената енергия, която е свързвала родител и дете, ще бъде достатъчна за самостоятелното му житейско пътуване в търсене на нови хоризонти, за реализиране на мечтите и стремежите му, за неговия съзнателен полет в търсене на себе си. Едва тогава, намерили своята вътрешна вселена, нашите синове, съпрузи и бащи ще се чувстват истински мъже - силни, независими и емоционално устойчиви личности.
* Слънцето, Луната или Асцендентът да са разположени в тези зодиакални знаци
* Слънцето, Луната или Асцендентът да са разположени в тези зодиакални знаци
Автор: Даниела Йорданова
Снимки: Sebastian Art
2014 Даниела Йорданова. Всички права запазени. Съдържанието на сайта не може да се копира без писмено разрешение от автора!