Животът е необятен в своята дълбочина от смисли и неизчерпаема мъдрост.
Непознатите хоризонти и перспективи, които открива пред нас, ни позволяват да се разпознаем като част от неизменната му същност – неизчерпаем източник на любов и светлина.
Последователно и с много търпение той раздава от даровете си, на които не умеем да се радваме, защото не разбираме значението и смисъла на това, което ни предлага. Трудно може да се разпознае красотата и да се усети магията, ако не са развити уменията за различаване и не са изострени сетивата за възприятие.
Неумението да виждаме осъзнато ни пречи да разберем справедливостта и логичната последователност на това, което получаваме.
Животът дава там, където сме силни и отнема там, където сме слаби.
Силата е в равновесието, слабостта е в неговата липса.
Тогава идва загубата.
Смисълът от нея е в необходимостта да се промени нивото и посоката на мислене, за да се развие нова форма на съществуване и да се възстанови нарушеният баланс.
Ако приемем кулата, като метафора на живота, то видимата му форма ще съответства на физическите ù параметри. На пръв поглед, в кулата не бихме могли да видим повече от това, което възприемат очите ни. Но „същественото е невидимо за очите” – истинската стойност е скрита под повърхността на материята. Там се намират реалните основания за формалното ù съществуване.
Неустойчивият вътрешен фундамент, рано или късно, под натиска на различни външни фактори, води до разрушаване на външната фасада. Стабилно изградената вътрешена конструкция е задължително условие за реалното съществуване на видимата ù форма, т.е посоката и нивото на физическото ни утвърждаване, изцяло зависи от развитието и нивото на вътрешното ни израстване – емоционално, интелектуално и духовно.
Именно затова, външната динамика и събитийност в живота на всеки човек се определя от динамиката и степента на вътрешното му еволюционно ниво, което се развива, надгражда и утвърждава в рамките на всеки две години и половина (понякога три) в конкретна житейска област.
Това е време на конфликти и борба, на въпроси и безпокойство, на съмнения и страхове, които ни провокират да търсим нови пътеки към сърцето и душата си - единственият начин да променяме качествено равнището на вътрешното си израстване, да се утвърждаваме и да постигаме по-високо ниво на осъзнатост.
Предизвикателствата, пред които ще трябва да се изправим, са вследствие или на съзнателния ни стремеж и вътрешна потребност за развитие и лично усъвършенстване, или ще са провокирани от болезнени външни обстоятелства, които принудително ще ни изправят пред неразрешените ни вътрешни страхове и конфликти от миналото.
Смисълът от външния натиск е да се възстанови нарушеното равновесие между формата и съдържанието.
Прекаленият акцент върху формата и материалния аспект на живота, изисква физическо ограничаване и засилен акцент върху вътрешната динамика, което от своя страна да доведе до разширяване на вътрешните граници, до развитие и освобождаване на съзнанието.
Търсенето и постигането на баланс между материалната форма и вътрешното съдържание, ще развие сетивата ни и ще разкрие много по-широки и същевременно по-достижими хоризонти пред нас. Различната чувствителност ще ни позволи да осъзнаем, че ние сме само малка част от по-голямото цяло и вътрешната ни същност ще се изпълни с нова светлина – светлината на знанието, мъдростта и духовността - светлината на самия живот.
Едва тогава ще можем осъзнато да видим и да разберем цялата му красота – тя е в нас и навсякъде около нас.
Непознатите хоризонти и перспективи, които открива пред нас, ни позволяват да се разпознаем като част от неизменната му същност – неизчерпаем източник на любов и светлина.
Последователно и с много търпение той раздава от даровете си, на които не умеем да се радваме, защото не разбираме значението и смисъла на това, което ни предлага. Трудно може да се разпознае красотата и да се усети магията, ако не са развити уменията за различаване и не са изострени сетивата за възприятие.
Неумението да виждаме осъзнато ни пречи да разберем справедливостта и логичната последователност на това, което получаваме.
Животът дава там, където сме силни и отнема там, където сме слаби.
Силата е в равновесието, слабостта е в неговата липса.
Тогава идва загубата.
Смисълът от нея е в необходимостта да се промени нивото и посоката на мислене, за да се развие нова форма на съществуване и да се възстанови нарушеният баланс.
Ако приемем кулата, като метафора на живота, то видимата му форма ще съответства на физическите ù параметри. На пръв поглед, в кулата не бихме могли да видим повече от това, което възприемат очите ни. Но „същественото е невидимо за очите” – истинската стойност е скрита под повърхността на материята. Там се намират реалните основания за формалното ù съществуване.
Неустойчивият вътрешен фундамент, рано или късно, под натиска на различни външни фактори, води до разрушаване на външната фасада. Стабилно изградената вътрешена конструкция е задължително условие за реалното съществуване на видимата ù форма, т.е посоката и нивото на физическото ни утвърждаване, изцяло зависи от развитието и нивото на вътрешното ни израстване – емоционално, интелектуално и духовно.
Именно затова, външната динамика и събитийност в живота на всеки човек се определя от динамиката и степента на вътрешното му еволюционно ниво, което се развива, надгражда и утвърждава в рамките на всеки две години и половина (понякога три) в конкретна житейска област.
Това е време на конфликти и борба, на въпроси и безпокойство, на съмнения и страхове, които ни провокират да търсим нови пътеки към сърцето и душата си - единственият начин да променяме качествено равнището на вътрешното си израстване, да се утвърждаваме и да постигаме по-високо ниво на осъзнатост.
Предизвикателствата, пред които ще трябва да се изправим, са вследствие или на съзнателния ни стремеж и вътрешна потребност за развитие и лично усъвършенстване, или ще са провокирани от болезнени външни обстоятелства, които принудително ще ни изправят пред неразрешените ни вътрешни страхове и конфликти от миналото.
Смисълът от външния натиск е да се възстанови нарушеното равновесие между формата и съдържанието.
Прекаленият акцент върху формата и материалния аспект на живота, изисква физическо ограничаване и засилен акцент върху вътрешната динамика, което от своя страна да доведе до разширяване на вътрешните граници, до развитие и освобождаване на съзнанието.
Търсенето и постигането на баланс между материалната форма и вътрешното съдържание, ще развие сетивата ни и ще разкрие много по-широки и същевременно по-достижими хоризонти пред нас. Различната чувствителност ще ни позволи да осъзнаем, че ние сме само малка част от по-голямото цяло и вътрешната ни същност ще се изпълни с нова светлина – светлината на знанието, мъдростта и духовността - светлината на самия живот.
Едва тогава ще можем осъзнато да видим и да разберем цялата му красота – тя е в нас и навсякъде около нас.
2014 Даниела Йорданова. Всички права запазени. Съдържанието на сайта не може да се копира без писмено разрешение от автора!